Защо руската ПВО на Венецуела се оказа безсилна срещу САЩ

Разказвайки за залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро, президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече операцията на американските военни „невероятно зрелище” и „една от най-впечатляващите, ефективни и мощни в американската история”.

Военните подробности за операцията бяха представени от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн. В операцията са участвали над 150 бойни и разузнавателни самолета, включително изтребители F-35, стратегически бомбардировачи B-1 и бойни хеликоптери. Загуби не са допуснати - включително благодарение на оперативното блокиране на противовъздушната отбрана на Каракас.

В основата си венецуелската противовъздушна отбрана (ПВО) се състои от руска техника, с която самият Мадуро се хвалеше само няколко месеца преди военната операция на САЩ, влизайки в словесна полемика с Тръмп. Тези отбранителни системи обаче се оказаха безсилни. Защо?

Райзнер: "Идеална комбинация от фактори"

„Изглежда, че руската противовъздушна отбрана не е била кой знае колко успешна“, отбеляза иронично министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет.

„От чисто техническа гледна точка руските системи за противовъздушна отбрана биха могли да покажат значително по-добри резултати, което военните анализатори наблюдават при тяхното приложение на територията на Русия“, коментира пред ДВ австрийският военен експерт полковник Маркус Райзнер. „Това беше практически идеална комбинация от фактори. Първо, беше проведена класическа операция SEAD – за потискане на системата за противовъздушна отбрана на противника“, обяснява той. Второ, бяха проведени кибератаки срещу системата за управление и командване на ПВО. Третият фактор за успеха може да е наличието на инсайдър на САЩ в ръководството на Венецуела, допуска Райзнер.

Кои руски системи за ПВО трябваше да защитят Венецуела?

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ) само в периода от 2008 до 2014 г. Русия е доставила на Венецуела по три комплекса „Бук-М2” и С-300ВМ „Антей-2500”, както и 11 модернизирани С-125 „Печора-2М”. През 2015 г. тогавашният министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу дори беше награден във Венецуела с орден „За заслуги в областта на националната сигурност“.

Данните на СИПРИ обаче са непълни поради секретния характер на отчетите за износа на оръжие. В действителност, според оценките на анализатори, руските системи за противовъздушна отбрана с различен обсег във Венецуела са били още повече. През последните 20 години Венецуела е закупила от Русия не по-малко от 17 големи зенитни ракетни комплекса и множество преносими системи за противовъздушна отбрана, създавайки, както се смяташе, една от най-наситените ешелонирани системи от този тип в Латинска Америка.

През октомври 2024 г. Русия е предала допълнителни самоходни зенитни комплекси „Панцир“, „Бук-М2“ и преносими ЗРК „Игла-С“, с които се хвалеше Мадуро. „Всички въоръжени сили в света знаят мощността на ракетата „Игла-С“, а Венецуела разполага с не по-малко от 5 000 такива ракети“, заяви той през октомври 2025 г.

„Противовъздушната отбрана на Венецуела, базирана на руски системи и комплекси, в съчетание с китайската радиолокационна система за откриване на въздушни атаки, беше най-силната в Латинска Америка, което не е изненадващо, защото повечето страни на континента не се страхуват особено от въздушни атаки“, обяснява военният експерт Юрий Фьодоров.

Какво се случи с руската ПВО във Венецуела по време на атаката на САЩ?

Военната операция на САЩ започна с кибератака, която прекъсна електрозахранването в значителна част от Каракас, позволявайки на 150 американски самолета, дронове и хеликоптери да се приближат незабелязано до столицата. За да се осигури безопасен коридор, бяха нанесени удари по шест обекта на ПВО, покриващи Каракас, пише „Вашингтон пост“. Бяха ударени пристанището Ла Гуайра, базата на ВВС Ла Карлота, военната база Фуерта Тиуна, летището Игерота, както и центърът за комуникации Ел Вулкан в планината. Съдейки по публикуваните кадри, унищожени са били най-малко две пускови установки на зенитно-ракетния комплекс „Бук“.

При това, както отбелязват западни военни анализатори, значителна част от системата за противовъздушна отбрана на Венецуела е била неизправна поради дълги години лошо обслужване и липса на резервни части, включително поради неизпълнени от страна на Русия задължения за ремонт и модернизация. В резултат от това към момента на атаката в действащо състояние е била само малка част от съществуващите системи.

По информация на „Вашингтон пост“ след струпването на военна мощ на САЩ в Карибския басейн Мадуро е поискал от Русия и Китай да му предоставят ракети, самолети, дронове и радари. Интересът на Москва към Венецуела обаче значително намаля през последните години, което си пролича и в актуалната криза, констатира американското издание.

На видео от нощта на атаката се вижда, че венецуелски военни са изстреляли ракета от преносимия зенитен комплекс „Игла-С”, но тя не е поразила целта си. Теоретично „Игла-С” може да представлява сериозен проблем за нисколетящи хеликоптери, но на видео, заснето от местни жители, се вижда, че американските хеликоптери кръжат над Каракас, без да срещат никаква съпротива от страна на противовъздушната отбрана. Неспособността на военните да използват това отбранително средство показва, че съпротивата им е била минимална, посочва германското списание „Шпигел“.

Операцията, продължила общо два часа, приключи с пленяването на Мадуро без загуби - повреден е бил само един хеликоптер, който все пак е успял да се върне в базата.

Какви са причините за провала на руската ПВО?

Според Фьодоров провалът на ПВО може да се обясни с това, че в атаката са били използвани американските изтребители-бомбардировачи от последно поколение F-35 и F-22. „Това са самолети от пето поколение, които са много трудно забележими за радарите. Теоретично те биха могли да потиснат системата за противовъздушна отбрана, просто да я унищожат от въздуха, както се случи в Иран по време на 12-дневната война. Авиационната техника от пето поколение позволява доста спокойно да се преодоляват системите за противовъздушна отбрана, включително руските С-400“, обяснява експертът.

„Наземните системи за отбрана, особено руските, имат заложен фабричен недостатък в противопоставянето на съвременната авиация, който е невъзможно да бъде преодолян“, казва в интервю за „Телеграф“ военният анализатор Даниел Бахмат. Според него ПВО не може да се противопостави на комбинацията от разузнавателни данни в реално време, радиоелектронна борба и високопрецизни оръжия. „През 2022 г. така мислеха малцина, но междувременно вече имаме потвърждения от Иран, Венецуела и в някаква степен от войната в Украйна“, казва Бахмат.

Друг проблем, сочен от анализаторите, е планинският релеф на Каракас. Руската система за противовъздушна отбрана е предназначена за равнинен терен, докато планинският крайбрежен ландшафт на Венецуела може да прикрие нисколетящи самолети и ракети, отбелязва „Телеграф“.

Човешкият фактор

Освен техническите недостатъци на противовъздушната отбрана, решаваща роля е изиграла и неспособността на военните на Венецуела да отговорят на атаката. САЩ нанесоха удари по ключови възли на командването, управлението и връзките на въоръжените сили на страната, а тяхната загуба доведе до дезорганизация сред подразделенията на ПВО и сухопътните войски. Затова в продължение на няколко часа след ударите не бяха регистрирани никакви координирани действия, пише американското военно издание „Дифенс Блог“.

Според Юрий Фьодоров, основната причина за неспособността на ПВО на Венецуела да се противопостави на американците наистина е бил човешкият фактор. „Въпросът не е толкова в техническите възможности на едната или другата страна, а в това, че въоръжените сили на Венецуела просто са пропуснали атаката, защото не са я очаквали. Мисля, че това е очевиден човешки фактор“, казва военният експерт. Маркус Райзнер споделя това мнение. Макар експортните версии на руските системи за противовъздушна отбрана да имат малко по-ограничени възможности, ключовият фактор не е само оръжието, а хората, които го управляват, добавя австрийският експерт.

Автор: Даниил Сотников